КРИСТИЯН БЕРНАРД - кардиохирург (невегетарианец):
“Аз бях довел две мъжки шимпанзета от колония на примати в Холандия. Те живееха едно до друго в отделни клетки в продължение на няколко месеца преди да използваме едното от тях като донор на сърце. Когато го слагахме да спи в своята клетка при подготовката за операция, то викаше и плачеше непрестанно. Ние не обърнахме внимание на това, но то трябва да е направило силно впечатление на неговия другар, защото когато преместихме тялото в операционната, другото шимпанзе скърбеше горчиво и беше неутешимо в продължение на дни. Инцидентът ми направи дълбоко впечатление. Аз не пожелах никога повече да правя експерименти с такива чувствителни същества.”
Робърт Луис Стивънсън
РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН (Robert Lewis Stevenson, 1850-1894) - шотландски белетрист неоромантик:
“Ние консумираме труповете на същества, които имат апетит, страсти и органи като нашите и изпълваме ежедневно кланиците с викове на болка и страх.”
РОБЪРТ БРАУНИНГ (Robert Browning, 1812-1889) - английски поет драматург (нямаме информация дали е бил вегетарианец):
“Аз презирам и не зачитам оправданието от страна на тази позорна практика вивисекцията... Аз бих предпочел и най-лошата смърт, колкото и силна да е болката, отколкото да има едно куче или котка, предадени на смърт с претенцията това да ме освободи от една или повече болки.”
РЕЙЧЪЛ КАРСЪН:
“Докато нямаме куража да признаем жестокостта такава, каквато е, независимо дали нейната жертва е човек или животно, ние не може да очакваме нещата в света да бъдат по-добри, отколкото са сега. Ние не можем да имаме мир сред хора, чиито сърца изпитват удоволствие в убиването на живи същества. Чрез всеки акт, който възхвалява или дори толерира такова безумно наслаждение на убийство, ние спираме прогреса на човечеството.”
РИВЪР ФИНИКС (River Phoenix, 1970) - американски киноактьор:
“Когато бях достатъчно голям да разбера, че месото е било добито с убийство, аз го приех като неуместен начин за използване на нашата мощ да хванем по-слабо същество и да го осакатим. То е подобно на начина, по който хулиганите биха тормозили по-малките деца в училище.”
“Животните не могат наистина (словесно) да изкажат своето мнение. Ние смятаме, че сякаш можем да се изкажем от тяхно име.”
ПИТЪР СИНГЕР:
“Фабриките за убиване и разфасоване на животни са още едно доказателство за това, че степента на нашите технически възможности е нараснала повече, отколкото нашите морални възможности.”
ДИИН ОРНИШ:
“Не разбирам защо да съветваш хората да ядат добре балансирана вегетарианска храна се смята за драстично, докато в медицината е традиция да се оперират хора и да се дават понижаващи холестерола лекарства до края на живота им.” (... когато вегетарианската диета в много случаи може да помогне да се избегнат тези още по-драстични мерки.)
ГАРИ ПЛЕЙЪР:
“Колкото по-близо до вегетарианството сте, толкова по-добре.”
Еверет Куп
ЕВЕРЕТ КУП (Everett Koop, 1916) - професор по педиатрия и детска хирургия. Дълги години заемал важен пост в американската здравна система. Използва своя авторитет и присъствието си в медиите за здравно образование и продължава да е движеща сила за подобряване на общественото здраве:
“Вашият избор на хранене може да повлияе върху вашето здравословно състояние повече от всяко друго действие, което бихте могли да предприемете.”
ХАРВИ ДАЙМАНД - съавтор на поредицата книги “Сила за живот”:
“Сложете бебето в кошчето с ябълка и заек. Ако изяде заека и си играе с ябълката, аз ще ви купя нова кола.”
Джеръми Рифкин
ДЖЕРЪМИ РИФКИН - учен с над 15 книги за влиянието на технологичните и научни промени в културата. Джеръми Рифкин е личност със силно публично влияние в политиката на САЩ:
“Преходът на световното земеделие от зърното за храна на хората към зърното за храна за животни, с които да се хранят хората, е зло, чиито последствия могат да бъдат далеч по-големи и продължителни от всякакви примери в миналото на насилие, причинявано от човека на по-беззащитните от него същества.”
ТОМАС МУР:
“Утопистите смятат, че убийството на нашите приятели - другите същества, постепенно разрушава чувството на състрадание - най-финото чувство, на което човешката природа е способна.”
ЕЛЕН УАЙТ:
“Все повече болести се появяват сред животните и не след дълго храната от животни ще бъде отхвърлена и от много други, освен от адвентистите. Храните, които са здравословни и поддържащи живота, ще бъдат приготвяни така, че мъже и жени няма да имат нужда да ядат месо.”
Д-р УИЛЯМ С. РОБЕРТС - доктор по медицина, редактор на American Journal of Cardiology (американско списание за кардиология):
“Когато убиваме животни, за да ги изядем, те накрая убиват нас, понеже тяхната плът никога не е била предназначена за човешките същества, които са растителноядни по природа.”
Д-р НАТАН ПРИТКИН - доктор по медицина. Основател на световноизвестен център по дълголетие. Програмата му е базирана на наука и изследвания и предлага цялостен метод, който комбинира специално хранене и физически упражнения. London Business Times определя методът на Приткин като “Безспорно най-ефективната в света програма за промяна, която включва диета, упражнения и промяна в начина на живот.”
“Вегетарианците често се безпокоят за приемането на достатъчно протеини, но аз не познавам нито един експерт по хранене, който може да даде диета от природни храни, която да даде в резултат недостиг на витамини, стига да няма недостиг в калориите. Вие се нуждаете само от 5 или 6% калории от протеини общо... и то е практически невъзможно да се получат под 9% в обикновените диети.”
Т. КОЛИН КЕМБЪЛ:
“Аз израснах във ферма за млекопроизводство и ядях в изобилие месо и яйца до преди 20 години. Започнах да правя изследване за храненето и десет години след това моето семейство направи огромни промени в храненето. Аз само обърнах внимание на това, което фактите ми казват: научните доказателства дойдоха на първо място.”
Д-р Джон Макдугъл
Д-р ДЖОН МАКДУГЪЛ - доктор по медицина. Автор на много книги. В продължение на над 20 години изучава влиянието на храненето върху заболяванията и популяризира резултатите от своите и други съвременни изследвания:
“Важен факт, който трябва да се запомни е, че всички природни диети, включително чистите вегетариански диети без следа от млечни продукти, съдържат количества калций, които са над необходимото за задоволяване на хранителните нужди... Всъщност липса на калций, причинена от недостатъчното му количество в диетата, е неизвестно да се е случвала при хората.”
Франсис Мур Лап
ФРАНСИС МУР ЛАП (1944) - авторка на епохалната книга “Диета за една малка планета” продадена в над 4 000 000 екземпляра:
“Организацията на нашата система за хранене взема изобилие от жито, което някои хора не могат да си позволят, и го превръща в месо, за което по-заможните ще платят.”
РАЛФ УОЛДО ЕМЕРСЪН:
“Току-що сте се нахранили с месо, но колкото и старателно кланицата да е скрита на благовидно далечно разстояние от много мили, съучастничество има.” (Вижте книгата “365 основателни причини да бъдете вегетарианец”.)
Учителя Петър Константинов Дънов
БЕИНСА ДУНО (Петър Константинов Дънов, 1864-1944) - една забележително светла фигура в българската история. Противоречивите мнения за него през XX век не са успели да засенчат ореола му на мъдрец и учител. Пред светлината на неговите слова са се поклонили и извън пределите на България такива личности като: Алберт Айнщайн, Папа Йоан XXIII (преди това кардинал Анджело Ронкали), Пако Рабан и много други. У нас и в чужбина неговите книги са търсен източник на дълбоко познание за всички области на живота.
Този автор е говорил толкова обширно за храненето и в частност за вегетарианството, че има публикувани цели книги за храненето с извадки от негови лекции. Тук представяме само някои негови мисли, които (по наше мнение) отразяват принципно отношението му към вегетарианството. Тъй като извадките никога не представят мнението на автора в неговата цялост, то следващият текст няма такива претенции и е добре поне той да бъде възприет като едно цяло:
“Помнете: бъдещето на човека се определя от храната, която употребява. Колкото по-чиста и по-здравословна храна употребява, толкова по-велико и светло бъдеще си приготвя той.”
“При сегашните условия на живота, за предпочитане е човек да бъде вегетарианец. Месната храна внася в организма на човека отрицателни елементи, с които той мъчно се справя. Те се отразяват вредно върху физическия и психическия му живот.”
“За низшите животни месната храна е необходима, но за един по-висок живот, какъвто е човешкия, месната храна е вредна. Тя спъва човека в процеса на неговата еволюция. С каквато храна се храни човек, такива елементи внася в кръвта си. Нечисто е месото на сегашните млекопитаещи, с което човек се храни. Като знае това, той трябва да пази чистотата на своята кръв, защото от нея зависи здравето, от нея зависи и психическото му състояние.”
“Месоядството води към страдания, нещастия и болести. За да се излекува от тях, препоръчват на човека вегетарианска храна. Следователно вегетарианството не е нищо друго, освен метод за лекуване.”
“У някои хора се явява известно стълкновение в стомаха и те казват: не ни понася нещо вегетарианството. Човек трябва да бъде вегетарианец по убеждение. Тогава той ще може да асимилира правилно храната, която приема.”
“Има хора, които не ядат месо от рождение. Никой не ги е убеждавал. Те носят това убеждение вътре в себе си.”
“Едно от големите противоречия в човешкия живот се дължи на храненето. Месната храна оказва влияние не само върху организма на човека, но и върху неговия психически живот.”
“Де е Бог? Аз съм го виждал във вола, който пъшка и тегли ралото, в кокошката, в мухата, на която отрязвате главата, и съм се разговарял с Бога в тях. Какво ще стане с нас, ако не колим агнетата и кокошките? Светът ще се оправи. Вие можете да ядете жито, зеленчуци, плодове. Може да ядете и месо, но ще знаете, че Бог не е с вас. Той не може да ни обича, когато отнемаме живота на по-малките от нас. Страданието на едно животно е страдание на Бога. Само така ще разберете Христа.”
“Аз говоря по въпроса за храненето от принципиално гледище, а не от вегетарианско гледище. Смешно е да ме наричат хората вегетарианец. Никакъв вегетарианец не съм. Аз мисля върху първичната храна, която Господ ни е дал за новия човек.”
“Аз отричам месната храна, защото зная, че всички престъпления се дължат само на нея. Тази е причината, за да не се яде месо. Месото носи всички престъпления в себе си. Който яде месо, непременно ще пострада. С докосването си до месото, ти вече възприемаш лошото в него.”
“Не може животинската или човешката кръв, пролята насилствено, да не донесе лоши последствия за човека. Това е строг, неумолим закон на природата.”
“Месната храна е внесла такива отрови във вашия организъм, че днес той представлява сбор от нечистотии. Ако бихте имали непокварено обоняние, вие бихте странели далеч един от друг – такава смрад се носи от ония, които ядат месо. Като ми каже някой, че боледува, първото условие за подобрение е да промени храната си.”
“Човек трябва да употребява такава храна, която доставя необходимите елементи за организма, която продължава живота и го прави приятен и която помага за развитието на неговите добродетели.”
“Ако обърнете погледа си към природата, ще видите, че хранителните елементи, които се съдържат в месото на млекопитаещите, се срещат в зеленчуците и плодовете, даже в по-голямо количество, в по-чисто състояние. Човек трябва да знае как да използва енергията на природата, да я приема от нейния първичен източник, а не от животните. Днес животните възприемат първичната енергия от природата, а хората от тях. Друго щеше да бъде здравословното състояние на човека, ако той по един разумен и съзнателен начин сам би използвал енергията на природата.”
“Засега най-чистата и хигиенична храна е растителната.”
“Най-чистата храна е житото.”
“Хлябът съдържа в себе си всички хранителни материали. Човек може прекрасно да живее само с хляб, плодове и вода. Важно е да се дъвче много добре и да се яде с любов, благодарност и разположение. Хората направо се осакатяват, като си угаждат в яденето и като набързо се нагълтат, без да дъвчат. Да ядат не знаят, да спят не знаят, да гледат не знаят, да дишат не знаят, а искат да са здрави.”
“Сега всички от вас, които са вегетарианци, нека ме разберат добре, да не стават фанатици. Някои от вас мислят, че и мляко не трябва да ядем. Не, можем да ядем и мляко.”
“Под “вегетарианска храна” аз не разбирам непременно чисто растителна или строго плодоядна храна, но вегетарианска храна бих нарекъл храната на съпоставянето, храната на разумния живот. Вегетарианска храна наричам онази, чиито трептения напълно съответстват с трептенията на нашите мускули, т. е. на органическата материя.”
“Човек може да развие в себе си таланта да познава кои храни са най-добри. Всеки организъм се нуждае от специфична храна, която ако човек познава, може да помогне за развитието си, не само физически, но и умствено, сърдечно и духовно. Това показва, че не е достатъчно човек само да яде, за да задоволи глада си, но от голямо значение за него е каква храна да употребява.”
“Някои мислят, че може и без храна или поне с по-малко храна, и то безразлично каква. Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето си, и то с първокачествена храна. Не ги ли храните, те ще се откажат да ви служат.”
“Злото не седи в яденето, но в лакомията на човека – много да яде. Когато ядете, пазете следното правило: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добре да станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си, до последната трошица, той не успява в живота си.”
“Яжте само това, което обичате и което подхожда на вашето естество.”
“Не сте ли разположени, не яжте. Не обичате ли една храна, не я яжте. (...) Когато възприемате всичко с любов, внасяте живот в себе си.”
“Най-важното нещо при храненето е да ядеш с благодарност.”
“Вие трябва да разрешите въпроса с физическата храна, а после и с духовната. Физическата храна трябва да бъде разнообразна, но и природосъобразна. При това, колкото по-високо стои човек в развитието си, толкова по-чиста храна трябва да употребява. Също така, човек трябва да обръща внимание и на духовната храна, която се изразява в неговите мисли, чувства, желания и вярвания.”
ПЕТЪР ДИМКОВ (1886-1971) - един от най-известните и уважавани български природолечители. Автор на многотомния труд “Българска народна медицина. Природолечение и природосъобразен живот” и на др. книги. В книгата “Живейте 100 години” той съветва:
“Вегетарианският хранителен режим е за предпочитане, защото има реални предимства. Той предлага на човека храни, които се усвояват лесно, не създават трудности на храносмилането, внасят в организма достатъчно енергия, достатъчно необходими за здравето и живота вещества.”
“Предпочитайте вегетарианската храна пред месната, защото тя е по-лесно усвоима от организма и съдържа всичко, което е необходимо. Предпочитайте да не ангажирате стомаха си с храненето постоянно – това е здравословно и пряко облекчава работата на мисълта, тъй като не задържа голямо количество кръв в корема (както е при хранене с месо). Не допускайте из стомаха и червата ви цяла нощ да се въргаля мършата на месото, облекчавайте храносмилането си.”
Акад. д-р Асен Златаров
Акад. д-р АСЕН ЗЛАТАРОВ (1885-1936) - завършва химия в Женева, специализира в Мюнхен, доктор на Гренобълския Университет, професор и доктор в СУ:
“Чисто вегетарианският режим на хранене може да бъде напълно пригоден за физиологическите нужди на храненето.”
Владимир Димитров - Майстора
ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ - МАЙСТОРА (В. Д. Поппетров, 1882-1960) Известен български живописец и график. Роден на 1.02.1882 г. в с. Флорош (Кюстендилско). Завършва Художествената академия - София, при проф. Иван Мърквичка през 1910 г. Един от най-ярките представители на Движението за родно изкуство, свързано с българското народно изкуство.
С дълбоко разбиране и любов отразява труда, празниците, обичаите и бита на трудолюбивите и хубави български селяни предимно от района на Кюстендилско. Често на фона на цветя, жито или узрели плодове на овощни дървета рисува образи на българи, олицетворение на жизненост, трудолюбие, красота и вътрешна чистота. Майстора е бил непосредствен, общителен, щедър, милостив и е спечелил сърцата на хората в селата, където е рисувал и живеел. Селяните са го чувствали като свой и говорят за него с обич и преклонение пред неговата човечност. Желан гост на селските делници и празници, Майстора непрестанно е търсел в образите душата на този народ, когото уважавал и обичал. Една споделена обич дала много и на трите страни - на художника, на неговите модели и приятели, и на всички нас, които долавяме магията на неговото изкуство. Картините на Владимир Димитров днес са образец и символ на българското изобразително изкуство.
картина на Майстора - селянин с грозде Повече от 24 години Майстора е работил и живял в село Шишковци - едно процъфтяващо Кюстендилско село. Ето какво пише Владимир Алексов в книгата си “С Майстора в рая”: “Много често и аз съм слушал от по-възрастните хора в нашето село (Шишковци) да казват за Майстора: “Ех, ех, да са всички като него!” Тези думи, казани от обикновените селяни, познаващи много добре Майстора, (...) говорят за характера, душата и сърцето на този истински човек.
Действително Майстора беше много обичан в нашето село. Не си спомням да е имало сватба, на която да не е бил поканен. Това беше голяма чест за семейството и младоженците, на сватбата да присъства Майстора. Той не отказваше на нито една покана, не пропускаше нито една сватба, въпреки че рядко някой го е виждал да вземе нещо за ядене. Обикновено на сватбите се готвят най-хубавите ястия, но всички те бяха с месо. Някои по-съобразителни се досещаха и поднасяха на майстора някакво безмесно ядене, но и тогава той похапваше малко, като гледаше да не пропусне нещо интересно.
картина на Майстора - Сватба Независимо че за Майстора се определяше видно място, като за близък, за свой човек, той никога не сядаше в центъра. Избираше си такова място, откъдето да може всичко да вижда, макар и него да не го виждат всички. Заставаше наравно и с любопитните селянки, за да види даровете (чеиза) на момата. (...) Радваше се на сполучливите съчетания на цветовете на домашнотъканите черги. Възхищаваше се на нежните дантели на чаршафите, на шарените и с вкус изработени бродерии на покривките. (...)
Почти винаги на сватбите Майстора отиваше със своя скицник, веднага скицираше всичко онова, което му правеше впечатление.”
От същата книга на Владимир Алексов разбираме, че художникът е бил пословично работоспособен - не е рисувал само когато е бил болен. Често е рисувал рано - още преди изгрев слънце и когато момичетата-модели на картините веднъж го запитали защо толкова рано излизат да ги рисува, той шеговито им отговорил: “Като минават работниците, ние да сме излезли преди тях, та да ни викат “добро утро”. И слънцето като изгрява, на мен такива лъчи ми трябват. Лъчите разни бои пущат - сини, червени, всякакви. Аз такива бои използвам.” Майстора обичал и музиката - пеел и слушал с удоволствие народни песни и обичал да свири на гъдулката си понякога.
Евга Димитрова Стоянова е била една от девойките-модели на Майстора. В нейните спомени тя споменава: “Майстора много обичаше постен боб, защото месо никога не ядеше”.
Веднъж децата го запитали защо не яде месо и той, обръщайки се към бащата на едно от тях, казал: “Ето, Кольо, ти сега ще запрегнеш кравите и ще отидеш да работиш с тях, ще докараш отавата. Друг път ще ходиш да ореш, да си прекараш ябълките, гроздето или пък да свършиш някаква друга работа. Те са ти първи помощници. Даже вечер, когато заедно сте грохнали от работа, ти ще ги запрегнеш в колата, ще се качиш в нея и те ще те докарат до дома. През това време ти си почиваш, а те продължават да работят. Дават ти мляко, от което получаваш масло, извара и сирене - помагат ти в изхранването на семейството. За всичко това, за благодарност ти ги заколиш и изядеш. Не ти ли е съвестно? Аз не мога така, на мен ми е съвестно. Не е честно спрямо животните. Защо да не ползваме от тях само млякото, маслото, сиренето, яйцата? Защо да не се храним само с това, което ни дава земята - плодове и зеленчуци?” Тук майсторът споменал за нещо името на Толстой, но свидетелят на разговора не разбрал точно за какво.
“Според разказа на Лиляна Кирилова, внучка на дядо Нико, първият хазяин на Майстора, той живеел много скромно. Месо не ядял, не употребявал никакви спиртни напитки. Хранел се често с тях, като винаги им давал повече пари, отколкото струвало това, което изяждал. Тогава дядото, чичото и бащата на Лиляна строели нова къща. Майстора им давал пари за строителството, а когато дядо Нико казвал, че скоро няма да може да ги върне, Майстора отговарял: “Та аз няма и да ги искам”.”
Този материал за Владимир Димитров - Майстора е подготвен изцяло от книгата на Владимир Алексов “С Майстора в рая” (София, 1989, Изд. ОФ)
Лили Иванова
ЛИЛИ ИВАНОВА ПЕТРОВА (1939) - една от най-известните български певици. Едва ли се нуждае от представяне, но трябва да подчертаем нейната забележително добра форма и творческо дълголетие.
В интервю за в. “Доктор” от 16-22. III 2004 г. тя споделя:
“От седем години напълно съм изключила месото от храната си. Ям предимно растителни храни – плодове, зеленчуци, кълнове и зърнени зародиши, ядки. От храната си също съм изхвърлила брашното, солта и бялата захар. Единственото изкушение, което си позволявам, е черния натурален шоколад и меда. През живота си никога не съм употребявала алкохол и не съм пушила. За мен това са изключително вредни навици, всеки ден виждаме ужасните им последици.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар