Християнската Църква като цяло не разполага с ясна концепция по отношение на вегетарианството. Но, както е известно, общността на християните в световен мащаб е най-раздробената по деноминационен признак в сравнение с всички останали световни религии. Това раздробяване е за сметка най-вече на евангелските църкви, чийто брой понастоящем според някои изследователи надхвърля 2000 (!) обособени, автономни църковни общности.
Подобно необикновено многообразие предполага различия и особености и в отношението към въпроса за вегетарианството. Християнската практика, която определено притежава допирни точки с вегетарианството, е постът.
Православните християни и римо-католиците имат утвърдена във вековете традиция относно поста. Той е разположен в строго определени периоди от църковната година и времетраенето му е еднозначно регламентирано, т. е. периодите, които са съпроводени с пост, са точно определени като продължителност и са обвързани във времето с големи християнски празници.
Тези регламентирани периоди на пост обикновено варират по продължителност от две седмици до 48 дни. Освен това има и отделни празнични дни, които предполагат постене в по-мек или в строг вариант. Евангелските християни като цяло не са извели поста до ранга на узаконена църковна практика, но също демонстрират интересни трактовки в прилагането му.
Най-любопитното изключение сред протестантската общност са адвентистите. Те са най-известната вегетарианска християнска общност, която вече повече от едно столетие в болшинството си поддържа и практикува вегетариански режим на хранене. Адвентистите категорично препоръчват вегетарианството като елемент от здравословния начин на живот, в съответствие с Христовото благовестие и със смисъла на конкретни текстове от Библията.
Останалите християни-евангелисти разглеждат поста най-вече като лична инициатива, а не като задължително изискване на тяхната църковна доктрина. Те смятат, че постът цели преди всичко пречистване и укрепване на тялото, а не толкова извисяване на душата (както е при православните християни и римо-католиците). Православната и Римо-католическата Църкви имат точно обратното разбиране за поста - те го ценят повече като средство за въздействие на душата, отколкото на тялото.
И така, християните от православното вероизповедание, както и римо-католиците, възприемат поста като период от време, през който те подлагат на лишения тялото си, за да пречистят и възвисят душата си. Православната църква, в частност, е определила през църковната година четири поста. Тяхната хронология е следната:
1. Коледен пост: четиридесетдневен - от 15. ноември до 24. декември включително;
2. Великденски или Велик пост: трае седем седмици; нарича се още “Велика четиридесетница” и предхожда най-големия християнски празник - Възкресение Христово (Великден), който е подвижен и чиято дата се променя всяка година в зависимост от лунния календар;
3. Петрови пости: обикновено са двуседмични - преди празника на апостолите Петър и Павел, който е неподвижен и се чества на 29. юни;
4. Богородични пости: също двуседмични - преди празника Успение Богородично (15. август).
Всеки един от четирите поста бива предшестван от т. нар. “Заговезни” - ден, в който православните християни приемат за последен път преди постите блажна храна (блажна храна = месна и млечна). Християнската Църква в лицето на православното вероизповедание утвърждава принципа, че пречистването на тялото чрез въздържание от месни и от млечни храни е само предпоставка за изпълнението на истинското предназначение на поста. А то е усъвършенстването духовната природа на човека, нейното доближаване до Първоизточника на живота - Бога, и натрупването на нетленно богатство, което “нито молец го яде, нито ръжда го хваща”. В този смисъл християнският пост - като пречистване и на тялото, и на душата - се явява подготовка за подновяване завета на християните с Господ Иисус Христос чрез тайнството Причащение (Евхаристия).
Всеки истински духовен път започва от пречистването. От гледна точка на законите в невидимия свят пълното телесно и духовно пречистване е условие за неповторимата среща с Духа. Тоест срещата с Бога вътре в самите нас, с Бога, Който обитава човешкото сърце (сравни с Евангелие на Лука 17:21).
Закономерно възниква и въпросът: вегетарианството пост ли е? От позициите на изнесената дотук информация то очевидно отговаря на изискванията за пост. Нещо повече - то представлява пост през всичките 365 дни на годината, целогодишен, непрекъснат пост. Ако, разбира се, е спазено едно извънредно важно условие: вегетарианецът да бъде човек със съответната душевна настройка, с чиста душа, с прави мисли, с достойни дела пред олтара на Божественото!
Няма коментари:
Публикуване на коментар