Важно е при поставянето на въпроса за връзката между вегетарианството и духовността да се има предвид какво казват за това Свещените Писания на различните религии. Защото, говорейки за духовност, ние трябва да разбираме преди всичко надматериалните, надинтелектуалните и свръхкултурните ценности и стойности. По този начин запазваме чистотата на понятието „духовност”. А неговото съдържание включва трите основни елемента на религиозния светоглед – абсолютната реалност на Бога, безсмъртието на човешката душа и свободата на човека, и основно - приложението на методите, чрез които се влиза в отношение с тази абсолютна Реалност.
В индуските Свещени Писания – Ведите, главно в Аюрведа, се съдържат правила за хранене, като основното съдържание е растителната храна. Нещо повече, безмесната храна е необходимо условие за единение с Абсолюта. Известно е, че Сидхарта Гаутама – Буда строго поддържа вегетарианската храна, при което ученикът му има възможност да постигне висшата хармония блаженство – Нирвана. Тук си поставяме за задача да разгледаме този въпрос във връзка със Свещеното Писание на иудеи и християни – Библията. Няма да се спираме детайлно върху традициите на хранене, а ще засегнем някои основни страни, като основна задача ще бъде да покажем отношението между храненето и духовния живот от библейско гледище.
В Близкия Изток по онова време се употребявало предимно ечемик, пшеница, маслини, сусам, плодове и зеленчуци (срв. всичко с Втор. 8:8 и Гезерският земеделски календар). Основна храна била хлябът, който тогава се приготвял от пшеница и ечемик и бил безквасен (Бит. 27:17, 39:6, Изх.23:25; 29:2 и др.). Ежедневната храна при скотовъдците било млякото (Бит. 18:8, 49:12, Съд. 4:19, 5:25, Пр. 27:27 и др.). Ханаан се прославила като страна, в която тече „мед и мляко” (Изх.3:8, 3:17, 13:5, 33:3, Лев. 20:24 и др.). За готвене обикновено се употребявало маслинено (дървено) масло – елей (Изх.29:2, 29:33, Числа 5:15, Йер. 41:8 и др.). В Палестина обичали зеленчуците: краставици, лук (Числа 11:5), чесън, както и плодовете: ябълки (Бит. 30:14, Пес. 2:5), портокали и нарове. Важно място в кухнята заемали бобовите растения – боб, грах и леща (2Цар. 17:28). В Палестина рибата започнала да се употребява в по-късната епоха. По отношение на месото само богатите си позволявали да го имат на трапезата си всеки ден (Неем. 5:18). Месната храна се употребявала предимно за празници. Високо ценена била „живата вода”, която била почерпена от извори, а не от водоеми. На трапезата присъствали сладкиши и кексове (2Царства 13:6).
Добре е още в началото да изясним, че когато работим с Библията в търсене на основания за едно или друго, следва да имаме предвид, че тя не е разработена философия и тематично подредена система. Следователно много основни положения се извличат по аналогия и чрез специално тълкуване, което има връзка с цялостния и характер и контекст. Догматите в християнската теология имат библейски основания, но нямат терминологични аналози - например догматите за Света Троица, Богочовекът Иисус Христос и други. И ще бъде неприемливо за едно нещо да използваме разума си, а за друго не. Такъв подход в никакъв случай не може да се нарече научен.
От библейско гледище е правилно да разглеждаме храната като дар от Бога (Бит1:29). Първоначално тя е безмесна. Класическият текст в това отношение, даващ ни сведения за вегетарианско хранене, се намира в книга Битие: „И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна” (Бит.1:29, 2:9). Каквито и спекулативни опити (в богословско отношение) да се правят върху този текст, той несъмнено и изцяло подкрепя вегетарианството. По-долу ще разгледаме и някои новозаветни основания в тази връзка. Интересен в случая е и фактът, че на животните също се дава растителна храна: „а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана” (Бит.1:30). От тук определяме състоянието на човека и природата в тяхното първоначално положение. А именно, че на чистотата на човека в духовно-нравствено отношение отговаря растителната храна. В действителност положението на първите хора, както и на цялата природа около тях е бил чистият идеален образ на Живота. В този смисъл ние се стремим да достигнем отново този рай в душите и телата си, но в едно възходящо обновено състояние.
Развитието на човека можем с право да разделим на периоди според типа храна, която му се дава, а именно на два периода – преди грехопадението на прародителите ни Адам и Ева и след това. Както се посочи по-горе, преди грехопадението тя е растителна, след него – месна: „всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко” (Бит.9:3). Следователно след определено нравствено падение човек изменя начина си на хранене в посока месоядство. И следователно не е приемлива констатацията, според която между вегетарианството и духовността няма пряко отношение от гледище на Библията. Грехопадението, казано на богословски език, затъмнява Божия образ у човека, по-точно проявите и енергиите на този Образ и е нравствена поквара. Фактът, че след него започва храненето с месо показва, че между нравствеността, респективно духовността (в понятието „духовност” несъмнено се съдържа нравственият елемент) и храненето съществува пряко отношение. С други думи те се намират в право пропорционална зависимост. Или може да се каже: мирогледът на човека определя храната, с която той се храни и обратното, качеството, съдържанието и видът на храната повлияват върху неговия духовно-нравствен светогледен хоризонт. Това отношение, преведено на езика на философията гласи: както съзнанието определя битието, така и битието определя съзнанието. В този ред на мисли следва да кажем, че човекът като психофизическа цялост (срв. 1Кор. 3:16, 6:19, 12:13, Еф. 4:4, Гал.5:17) е, от една страна, пряко свързан с природата, а от друга – с Духа (срв. Бит. 2:7, Екл.12:7). При изграждането на нравствен характер се постига т.нар. психофизическа хармония, т.е. хармония между душата и тялото. Имаме движение от горе надолу и от долу нагоре, от духа към тялото и от тялото към духа, преминавайки през психиката (в богословски смисъл - посреднически пласт между душата и тялото). И от тази позиция е разбираемо, че всичко каквото човек възприема посредством сетивата си – образи, картини, външна природа, движения, храна, вода и прочие, се отразява в пластовете на психиката му. Съвременните научни постижения напълно потвърждават тази истина. И обратно, импулсите и излъчванията на духа се отразяват върху мислите, чувствата и действията му и посредством тях върху тялото му.
Един от изводите на горния ред мисли е, че променяйки съзнателно начина си на хранене към вегетарианство, ние се възвръщаме към първоначалната чистота на Божия образ у нас, към състоянието на девствената душа в широк смисъл на думата. По този начин постигаме античният идеал - хармония със себе си и заобикалящата ни природа.
Съдържанието на Десетте Божи заповеди в Стария Завет (Изх 20:1-17, Втор. 5:6-21) е основа на естествения нравствен закон у човека (Рим. 2:15). Шестата заповед гласи: „Не убивай” (Изх. 20:13). Относно нейното тълкуване съществуват някои спорове. Вярно е, че в нравствено отношение тя е насочена предимно към запазването на живота на човешки същества. Животът е дар Божи. Все пак тя има широко приложение. Едно по-широко нейно прилагане води до запазването на живота и на животните, т.е. до идеята на вегетарианството. А дори може да се приложи и в психичния живот на човека: не убивай в себе си мислите, чувствата и желанията. Ако са от нисш характер ги трансформирай, а не ги убивай. Понеже „...всичко е от Бога” (1Кор. 11:12) и е добро: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро” (Бит.1:31).
Относно Новия Завет следва да разгледаме храната във връзка с някои събития, както и да потърсим основания в някои текстове от посланията на св.ап. Павел. На Тайната вечеря (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лука 22:7-38, Йоан 13:1-17) се приготвя т.нар. Пасха, което има корена си в Стария Завет. Отнася се за събитието на поразяването на първородните деца от мъжки пол при бягството на евреите от Египет. То представлява принасяне в жертва на агне или млада коза. Храната обаче е безквасен хляб и горчиви треви, т.е. тя е безмесна. Свидетелството на Свещеното Писание е, че Иисус Христос преломява именно хляб.
При третото явяване на Исус Христос пред учениците Си след възкресението намираме случай, в който на общата трапеза присъстват риба и мед и Исус Христос се храни с тях: „А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. И като взе, яде пред тях.” (Лука 24:41-43, виж и Йоан 21:9). Известно е и събитието с нахранването на множество народ с хляб и риба (Лука 9:11-17). Рибата е традиционна храна през апостолско време (Мат. 7:10, Лука 5:6, 11:11, Йоан 21:3) и се знае, че апостолите Петър и Андрей са рибари по професия (Мат. 4:18, Марк 1:16). Поради това не е чудно, че Иисус Христос, хранейки се с тях, употребява за храна риба. Няма обаче сведения да е употребявал друг вид месо.
Друг един новозаветен текст също предизвиква сериозен размисъл относно връзката на духовността с храненето, а именно: „И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте: не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.” (Мат. 15:10, 11) и малко по-надолу: „Още ли не разбирате, че всичко, що влиза в устата, минава в корема и се изхвърля навън? А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека” (ст. 17, 18). От тук някои считат, че няма връзка между хранителната култура и степента на духовност или недоглеждайки текста намират, че е без значение с какво ще се храни човек, а от значение е единствено чистото сърце. Несъмнено последното е вярно и е съществено условие за богопознание (виж. Мат. 5:8). Но тези слова на Иисус Христос се отнасят за лицемерния показен пост на сектата на фарисеите, които обичали да се показват с унили лица, когато постят (Мат. 6:16). Отнасят се още до преданието на еврейските старци за ритуалното умиване на ръцете преди храна (Мат. 15:2), което личи още от началото на разговора и след това се потвърждава от думите: „Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: знаеш ли, че фарисеите, като чуха тая реч, се съблазниха?” (ст.12) и „яденето с неумити ръце не осквернява човека.” (ст.20).
Следователно действителното съдържание на този стих се отнася до основателната критика на Иисус Христос спрямо учението на фарисеите, която е в унисон с други места от Писанието, където срещаме подобна критика на учението им (виж Мат. гл.12, гл.23, 3:7, 5:20, 16:6-11 и др.). Затова не трябва да ги взимаме извън контекста им и да им придаваме друг смисъл.
Друг новозаветен пример за практиката на вегетарианството в ранните християнски времена намираме в посланието на св.ап. Павел до Римляните: „По-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, или се съблазнява, или изнемогва.” (14:21). Св.ап. Павел критикува практиката на някои невегетарианци, които, смятайки се за духовни и в този смисъл силни във вярата, презират въздържащите се от месо: „Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде зеленчук. Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел.” (Рим. 14:2,3). От тук става ясно, че практиката на вегетарианството е съществувала още от апостолско време и се потвърждава от Библията.
* * *
Останалата от римския писател Ювеналий крилата фраза: „Здрав дух в здраво тяло” несъмнено е показател за дълбоката връзка, съществуваща между физическото тяло на човека и неговият психичен, нравствен и духовен живот. Физически здравото тяло е важно условие за духовното и интелектуалното разгръщане на човека. А това здраве на тялото и духа се постига чрез чиста и здравословна храна. Такава във всички отношения е вегетарианската, понеже не съдържа отровите, които има в месото. А тялото е храм на Светия Дух, който трябва да се поддържа чист: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие.” (1Кор. 3:16, 17, виж и 6:19). Следователно не е безразлично с какво се храним, ако искаме да се движим по духовната спирала в стремежа си към съвършенството.
Въпросът за месоядството и вегетарианството е въпрос, свързан със съзнанието. Несъмнено в древно време в определени региони се е налагало храненето с месо. Постепенно, с развиването на духовните органи у човека, се явява пред него идеята, че употребяването на животни за храна е напълно несъвместимо с неговата духовна, нравствена и физическа природа. Това е съществен показател за нивото на съзнание, на което се е издигнал съвременният човек, който вижда Природата и себе си като едно цяло. Това е съзнателният човек, който счита живота за нещо свято. Това е новият човек, който вижда Бога навсякъде и във всичко. Той е човекът, който свещено пази в себе идеята за Единия, проявяващ се в целокупния Живот.
Мирослав Бачев
Няма коментари:
Публикуване на коментар